Точно преди 65 години в Южния Пасифик намериха Джойта -

 

Точно преди 65 години в Южния Пасифик откриха " Джойта " - известният кораб- фантом, чийто екипаж и пасажери изчезнаха без диря. Има доста теории, които изясняват ориста на изчезналите хора - те включват японски пирати, руски подводници, бунтовници и наркодилъри. Но единствено една версия наподобява доста безапелационна - и тя има най-лошия край.  Lenta.ru споделя какво е случило в региона на Самоа през октомври 1955 година

Организатор на последното странствуване на " Джойта " бил млад новозеландски служител Роджър Пирлес. През март 1955 година бил назначен за регионален шеф на Токелау, три островчета в Южния Тихоокеански район, които административно се ръководят от Нова Зеландия. Той се заел с възторг с новата работа. След години на застоялост, интензивният Пирлес с Оксфордско обучение и цялостен с хрумвания бил като глътка пресен въздух за локалните. За сметка на това обаче бил арогатен и надменен. След него постоянно подтичквало момче с чаша и чинийка и при първата молба на Пирлес, незабавно му принасяло.

Назначението на Пирлес го сварило в архипелага Самоа, който е на 450 км от Токелау. По море такова разстояние се взима за няколко дни. Проблемът бил, че в Токелау не общували постоянно със съседите си. Кораби плавали рядко, а на островите липсвали медикаменти и храна.

Пилес се нуждаел от транспортен съд и го е разкрил. В самоанския град, където живеел, корабът „ Джойта “ стоял с месеци. Пирлес го избрал за първото си пътешестване до Токелау и се надявал, че оттова нататък ще се движи постоянно сред островите. Правителството не било несъмнено в избора на яхта, само че дало позволение за два курса.

Холивудска диря

" Джойта " бил издигнат през 1931 година по поръчка на холивудския режисьор Роланд Уест. Тогава била първокласна яхта, облицована с дебели борови дъски, тиково дърво и най-съвременно навигационно съоръжение.

Четири години по-късно обаче Уест попаднал в центъра на голям скандал, обвързван със гибелта на любовницата му - филмовата звезда Телма Тод. Тя умряла инцидентно, само че мнозина считали, че в нея има пръст Уест. Той решил да се отърве от лодката и я продал. През октомври 1941 година, малко преди офанзивата над Пърл Харбър, „ Джойта “ е превърната във военна лодка и изпратена да пази Хавай. Там тя останала до края на Втората международна война. След това корабът бил продаден на рибарска компания, която я преоборудвана, покрила я с корк, което я правила съвсем непотопяема. Корабът обаче се оказал недоходоносен за този бизнес, още веднъж сменил притежателя си и през 1952 година станал благосъстоятелност на  45-годишен професор по антропология от Хавайския университет. Всъщност, професор Луомала купил " Джойта " за любовника си - умел капитан Томас Милър. Той бил унаследен морски вълк, от 14-годишна възраст служил в Британския търговски флот, минал през войната, след което се преместил на Тихоокеанските острови.

Милър нещо не разбирал от риболова, тъй че съумял даже по-малко от предходните притежатели на " Джойта ". След няколко несполучливи риболовни експедиции, той приключил парите и останал в Самоа, в град Апия. Предложението на Пирлес било преференциален метод да усъвършенства благосъстоянието си.Не разполагал с пари нето за ремонт, нито за гориво. Живеел в беднотия, само че се надявал да забогатее с яхтата. Не желал за нищо на света да се разделя с нея.

На 1 октомври 1955 година управляващите в Нова Зеландия дали на позволение на Пирлес за пътуването. Той се похвалил пред брат си в писмо, в което написа: „ Ще се върна от Токелау с „ Джойта “ след десетина дни. За мен това е огромна морална победа, тъй като диря метод да пътувам и държавното управление още се колебае “.

Финансовата част на плаването поела компанията E.A. Coxon Company, която търгувала с копра (изсушен кокосов пулп, от който се прави масло), само че заради неналичието на кораби експортът е мощно стеснен. Представители на компанията - 66-годишният Джордж Уилямс и 40-годишният Джеймс Уолурк се включили към екипа за корабоплаване и платили цялото належащо гориво за курса до Токелау и назад.

Бъчвите за гориво били натоварени дружно с медикаменти и торби с брашно, захар и ориз за жителите на Токелау. „ Джойта “ била напълнена и с керосин, капан за мишки, алуминиеви ленти за отбрана на кокосовите палми от гризачи, покриви за болничното заведение и дървен материал.

Междувременно Милър събирал екип. Значителна част от новите моряци били туземци от Токелау, които работили на острова, наети от китайски предприемач. Милър съумял да убеди да се включи и един индианец на име Чък Симпсън. Носели се митове за побоищата на този 28-годишен мъж в Самоа. След като се устроил на острова, той си намерил жена и се трансформирал. Съгласил се да тръгне с Милър, само че го предизвестил, че е за финален път.

Освен 16-те члена на екипажа, осем пасажери се качват на яхтата, измежду тях е и ирландския лекар на име Алфред Парсънс. Той живеел в Ню Йорк, само че пристигнал в Апия, с цел да завоюва бързи пари. Последният пасажер е бил спретнат час преди отплаването. Това бил 22-годишния Джоузеф Перейра, който трябвало да отиде на Токелау, с цел да ремонтира радиооборудване.

„ Джойта “ в никакъв случай не била толкоз пренаселена и натоварена. За да стане малко по-просторна, Милър решил да остави единствената лодка на Самоа, 10 души да влязат в каютите. Останалите трябвало да прекарат нощта под брезента. Тъй като нямало различен превоз, хората се съгласили.

Пет седмици на неустановеност

На 2 октомври 1955 година всичко беше готово за отплаване. Екипажът и пасажерите се качили на борда, а „ Джойта “ се отправила към Токелау. Когато обаче изпращачите си отишли, единственият мотор почнал да дими и излязъл от строя. Наложило се на гребла яхтата да се прибере в пристанището. Ремонтирали я цяла нощ, а когато отново отплавала, нямало кой да маха за довиждане.

Със скорост от 5,5 възела, „ Джойта “ трябвало да дойде в Токелау за 47 часа. Когато обаче тя не се появила в точния момент, островът вдигнал паника и изиска военна авиационна помощ. На идната заран, водачите почнали да търсят изчезналия транспортен съд от въздуха. След седмица, когато нищо не разкрили, избавителната интервенция била анулирана.

" Джойта " била открита пет седмици по-късно. На 10 ноември 1955 година капитанът на търговски транспортен съд забелязал мощно накривен транспортен съд да плава покрай Фиджи. За да стигне до тази точка, „ Джойта “ се  еотклонила от маршрута на съвсем хиляда километра и то не на север, където се намира Токелау, а на югозапад - към Фиджи.

Било безшумно и мрачно на кораба. Моряците обърнали внимание, че е развален покрива на кабината. Когато водата била изпомпана от " Джойта ", се оказало, че няма хора на борда. Всичките 25 души изчезнали безследно. Спасителни салове и жилетки също липсвали, както и навигационното съоръжение, в това число хронометър. Странното било, че липсвали освен дребните неща, които всеки незабавно е можел да си вземе. Липсвал товара на кораба - трупи, керосин, храна и други артикули. Не е толкоз елементарно да се справите с 70-килограми бали, изключително при незабавни случаи.

Когато беше открита яхтата, ориста й освен не се изяснила, а породила безчет въпроси. Цялата местност говорила единствено за това, още повече, че сходна тайнственост имало едвам през 1872 година, когато в Атлантика намерили кораба " Мария Селесте " без хора на борда.

Количеството гориво в резервоарите показвало, че моторът е работил към 40,5 часа - „ Джойта “ би трябвало да е на 50 километра от дестинацията си. Хиляда километра в посока Фиджи, корабът очевидно е преодолял със строшен мотор - по волята на талази и подводни течения.

Съдейки по позицията на превключвателите, случаят, довел до гибелта на " Джойта ", се е случил в тъмното. Освен това се оказало, че някой е съумял да включи бордовата радиостанция и да я настрои на вълна, която предава сигнали за злополучие. Усилията били напразни: заради дефектна електроника никой не чу посланието.

Изглежда хората са напуснали „ Джойта “ съвсем незабавно. Ако са останали няколко дни, те са се нуждаели от храна, само че месото в хладилника и питейната вода били недокоснати. Освен това на кораба не са открити бележки. Очевидно, екипът и пасажерите на " Джойта " не са имали време за това.

Но за какво толкоз са бързали? Благодарение на товарите и празните бъчви той не е потопен, даже и откакто се е напълнил с вода. Мистерията се засилила.

Пирати и подводници

Първата версия на гибелта на „ Джойта “ е препоръчана от моряците от кораба, който я разкрил - те вярвали, че е аварирала в различен транспортен съд. Хипотезата отпаднала след изследване на корпуса. Оказало се, че няма следи от конфликт.

После се пуснала версията, че хората от " Джойта " били отвлечени от руска подводница. Не било елементарно обаче да се повярва, макар че времето било в разгара на Студената война. Защо и на кого можело да са му нужни поданици на полузабравения остров?

Пиратските версии били също доста известни. Един от английските таблоиди даже предположил, че имало скрити опиати. Според друга версия, корабът бил нападнат за 1000 лири, които Уилямс е носил, с цел да купи копра. През 1955 година това била много сериозна сума.

Управителят на Фиджи даже получил необичайно писмо от човек, който твърдял, че е свещеник. Той загатнал, че хората са на Соломоновите острови. Те всички били " добре излекувани от рак и туберкулоза ", а епископът по знамение ги е отнесъл там.

Според някои версии отговорни били японските риболовци. Легенди се носели по какъв начин японска лодка се е сблъскала с „ Джойта “ и потънала, когато екипажът и пасажерите я пресекли. През ноември 1955 година Фиджи Таймс разгласява публикация, в която се твърди, че японците са умъртвили всички на борда на " Джойта ", с цел да се отърват от ненужните очевидци. Друга версия била, че измежду риболовците имало някогашни японски бойци, които продължавали да търсят врагове.

" Нито една от препоръчаните версии, в това число конфликт, детонация, земя, пиратство и протести на борда, не е подкрепена от обстоятелства, " признава по-късно Ню Йорк Хералд. Според изданието по -вероятна била естествена причина - гигантска вълна, която отмила всички хора зад борда, торнадо или изригване на подводен вулкан.

Официалната комисия, която разследвала събитията към изгубването на хората от " Джойта " обаче предпочела по-прозаично пояснение. След като интервюирала специалистите, тя заключила, че повода за случая е счупена охладителна тръба, през която водата извирала, а опитите за премахване на теча се провалили – помпите били безполезни.

В същото време обвинили капитан Милър за всичко. Той знаел, че единствено един мотор работи, че радиостанцията е развалена, че избавителната лодка останала в Самоа, само че въпреки всичко е излязъл в морето. Ако не бил той, нещастието можело да бъде избегната.

Съмърсет Моъм и племенникът

Официалната версия обаче не изяснява за какво хората са избрали да изоставен кораба, който не може да бъде потънал. Сред изчезналите бе Милър, който добре знаел, че на сала има по-малък късмет за оцеляване. Един от някогашните му моряци твърдял, че Милър неведнъж му е разказвал за неуязвимостта на кораба си и се заклел, че няма да го остави при никакви условия.

Същият въпрос измъчвал и основният проверяващ. " Не знам какво може да го е предиздвикало да напусне кораба. Не имам вяра, че го е направил ", споделил той.

Племенникът на огромния публицист Съмърсет Моъм - Робин Моъм, се опитал да откри решение. Той посетил Самоа и Фиджи, приказвал с хора, които познават Милър и през 1962 година разгласил книга " Мистерията на Джойта ", в която показал свои версии.

Моъм подозирал, че Милър е съществено ранен при злополуката и е бил в безсъзнание или мъртъв. Причината може да е спор с доктор Парсънс, който е желал да напусне кораба, или с Чък Симпсън, който може би желал да се върне. За пострадванията и присъединяване на Парсънс, съгласно Mоъм, имало доказателства - превръзки и медицински принадлежности са открити на палубата на кораба.

По-късно обаче събеседници на Моъм се оплакват, че писателят е съчинил доста от версиите- за голямата вълна, за това по какъв начин моряците подвигат протест, а лекарят провежда евакуацията на пасажерите на салове. На кораба остава единствено раненият Милър и правилният монтьор, които скоро срещат гибелта в ръцете на подли японски риболовци.

Друг откривател на „ Джойта “ - Дейвид Райт, разказва откритията си в " Разгадаващата тайнственост на Джойта ", която излиза през 2002. За разлика от Mоъм, задачата му не е била да бъде привлекателна, а точна. Резултатът бил доста по-скучен, само че по тази причина пък безапелационен.

Версията на Райт значително съответствува със мнението на формалната комисия. Той има вяра, че злополуката е настъпила на втория ден от пътуването, вечерта на 4 октомври 1955. Водата, минаваща през корозирана охладителна тръба, не е видяна дълго време. Когато течът е открит, екипът се пробва безрезултатно да го изпълни. За да се облекчи кораба, товарът бил хвърлен зад борда. Но всичко било на вятъра. Наводненият мотор се сринал, а по-късно и спомагателния мотор.

Когато „ Джойта “ почнала да буксува, пасажерите и екипажът се паникьосалиа. Хората се страхували, че корабът ще се обърне и ще се удавят. Какво би могъл да направи Милър в такава обстановка? Райт вярвал, че капитанът е опитал да отстоява престижа си с зареден револвер. Никой не знае по какъв начин тъкмо са се развили събитията, единствено резултатът е прочут: макар вероятните възражения на Милър, саловете са били изстреляни.

Само 10 души могат да се поберат в тях  - и то в най-хубавия случай. Останалите евентуално е трябвало да скочат във водата и да сграбчат въжетата, вързани за саловете. Течението ги е отнесло по-далеч от кораба, и евентуално един от различен -без храна, без прясна вода. Едва ли някой е съумял да издържи повече от няколко дни. Някой е починал от жадност и безсилие, някой е застигнат от акули.

По време на интервенцията за търсене в първите дни след изгубването на кораба, на брега са бишли открити части избавителни жилетки със следи от зъби на акула. Тогава не им обърнали внимание. Възможно е обаче това да е решението на мистерията на " Джойта ".